toggle menu
toggle menu

P2P инвестиране - Рискове при п2п платформите.

P2P инвестиране.

Рискове при п2п инвестицията.


През последната 1 година peer-to-peer lending или позната като p2p кредитиране и p2p платформи набират все по-голяма популярност като алтернативен начин да инвестираш пасивно /без да влагаш много време/ и същевременно да генерираш възвръщаемост от 7% до над 20% в определени случаи.

Този тип кредитиране е особено популярно сред хора решили да инвестират за първи път, заради лесния достъп, ниските транзакционни разходи и добрата възвръщаемост. Това тласка пазара и различни платформи растат бързо.

Тези платформи помагат и на стартиращи небанкови финансови дружества да осигурят привлечен ресурс и ликвидност, за да порастнат бързо и да отпускат нови и нови кредити, за да преминат така бленуваният break-even и дори да покажат печалба.

Едно от много важните неща, които трябва постоянно да помним с тези инвестиции, е че реално няма НИКАКВА ГАРАНЦИЯ ЗА ОБРАТНО ИЗКУПУВАНЕ или т.нар. Buyback guarantee. Това е чисто и просто едно пожелателно обещание, което платформите и оригинаторите рекламират, за да привлекат клиенти.

Няма как риск и гаранция да съществуват в едно изречение – има ли риск от инвестицията, няма кой да поеме гаранция за нищо. Досега няма оригинатор или платформа, който да е блокирал пари по банкова сметка за тази гаранция, или пък да е издал банкова гаранция от банка, с която да има безусловен ангажимент.

Въпреки предимствата, е редно да сме запознати /да разбираме и осъзнаваме/ с рисковете асоциирани с p2p кредитирането, за да можем да управляваме добре тази част от инвестициите си.

С инвестициите в p2p платформи – независимо дали от типа на т.нар. Marketplace като Минтос или Оригинатори – тип Klear и Bondora, които първо отпускат кредитите и после продават части от тях на инвеститори – рисковете, на които сме изложени са същите на каквито е изложена и една конвенционална банка. Защо? Простият отговор, е че купувайки част от кредит от платформата, вие се превръщата в кредитор на оригинатора или краен клиент.

Какви са тези рискове? Да ги разгледаме един по един.

1. Кредитен риск / Credit risk – Това е риска кредитополучателя или насрещната страна да не може да изпълни задължението по договора си. Поради различни причини – загуба на работа, смърт, фалит, природно бедствие – другата страна да не може да си плати – това е кредитния риск. Точно поради кредитния риск е важно страната, която отпуска / издава кредита да има адекватна политика, която да отразява този кредитен риск – или казано на прост език – the higher the risk, the higher the return – risk – return зависимост. Ако един кредитор не калкулира добре рисковата премия, то това би поставило под сериозно изпитание самият му бизнес. Защо? - Отпускаме 10 кредита по 1000лв.на 10 клиента с ГПР 20% примерно. Очакваната възвръщаемост е 2000лв.ако всички си платят редовно. НО ако 4-ма от клиентите преустановят плащания, то риска от несъбрани вземания в размер на 4000лв.заплашва да ни лиши от 800лв.доходност и освен това ще се наложи да направим допълнителни разходи, за да успеем да съберем ако не цялата част от тези 4000лв., то поне някаква част. Ако не съберем НИЩО, то сме загубили 4000лв., и ще генерираме доходност от редовните платци на 6000лв.или 1200лв.доход, което ще направи загубата ни 2800лв. Разбирате, че в кредтния бизнес добрият риск мениджмънт е задължителен, за да гарантира функциониране и възвръщаемост на капитала. Фалита на Lenndy е много показателен за сбъркана политика по кредит риск мениджмънт.

2. Пазарен риск / Market risk – Риска от балансови или извънбалансови загуби, които могат да са следствие от флуктуации в пазарните цени. Ако отделим пазарния риск в 3 групи, то тези рискове биха били.

- Лихвен риск – При флуктация на лихвените проценти – увеличение / намаление, то тази промяна може да доведе до потенциални загуби на издателите на тези кредити. В случая с p2p кредитиране, този риск с продажбата на кредитите към крайни инвеститори, то този риск го носим ние. В случая на p2p платформи обикновено се предлага към крайните инвеститори фиксирана доходност от 10% примерно, а крайната цена, която клиента плаща е няколко пъти по-висока.

- Капиталов риск – риск от флуктуации в цените на акциите на компаниите. Тъй като повечето оригинатори не са публично търгувани дружества, то този риск не оказва влияние върху инвестициите в p2p. Добре е обаче преди да инвестирате в определена платформа или оригинатор да погледнете какъв е размера на собствен капитал, с който оперират. Капитала не е нищо повече от отговорност към трети страни – ако е 20к EUR и е отпуснал кредити за 10 милиона евро е едно, ако капитала е 1 мил.EUR и портфейла от кредити е 10 милиона евро, то вече ситуацията изглежда коренно различно. Skin in the game е важен принцип в подобни начинания. Може би поради тази причина Iuvo изисква от оригинатори листващи кредити на платформата 30% от кредитите да остават в техните баланси – това е сериозен skin in the game и намалява moral hazard риск.

- Валутен риск – Това е риск, който може да се материализира при промяна във валутния курс. Ако инвестирате в оригинатори, които отпускат кредити в мексиканско песо/и клиентите ги плащат в песо/, но ги качват за продажба в евро при курс 1 евро – 20 песо, впоследствие курса се промени на 1евро – 30 песо, това означава, че оригинатора ще има нужда от 10 допълнително песо, за да закупи 1 цяло евро и да го плати на инвеститорите. Това е сериозна обезценка и може да постави под въпрос възможността му да посрещне ангажиментите си.

3. Оперативен риск – потенциалната загуба, която може да възникне вследствие действие/бездействие на хора, процеси, системи или външни събития. Накратко възможностите да се материализират тези рискове

- Човешки фактор – грешка или съзнателно/несъзнателно поведение. Пример – служител на компания фалшифицира данни за кредитополучатели, за да бъдат одобрени и взима част от кредита като комисион. Вследствие на това кредитополучателите изпадат в просрочие и компанията търпи загуби. Тук може да спекулирате с различни възможности при p2p lending.

- IT / Системен риск – дори и малка грешка в алгоритмите може да доведе до загуби за инвеститорите или те да получават невярна информация за доходността и плащанията си. Този риск може да се материализира на самата платформа или в системата на оригинатор.

- Риск с процесите – при пропуски в структурирането на процесите по одобрение на кредити, теч на информация или хакерска атака може да се изтрият данни за всички кредитополучатели и оригинатор да няма информация колко пари има да събира от клиенти.

4. Ликвиден риск – риска компания оригинатор или платформа да не разполага с достатъчно средства, за да посрещне заявки за тегления от инвеститорите. Дори и само една лоша новина за определена платформа или оригинатор в онлайн пространството може да се разпространи за минути и това да доведе до масови заявки за теглене от инвеститори. В този случай дори и вторичните пазари, които се предлагат може да не осигурят необходимата ликвидност, за да си получите средствата.

5. Репутационен риск – лоши практики за кредитиране / събиране на вземания от длъжници може да предизвика негативен публичен образ на компанията и това да доведе до отлив на клиенти / разследване от регулаторни органи / поставяне под надзор или дори преустановяване на дейност и завеждане на дела.

6. Бизнес риск – Компанията да генерира по-ниски от очакваните печалби или в случая с p2p lending загуби. Загубата само по себе си не е плашеща, когато има логично обяснение или дори е планирана, като част от развитието на определена компания. Съвсем естествено е една компания да има очаквания, планове и прогнози, които да преследва със своята бизнес стратегия. И дори и да не успява да ги постигне, то да адаптира и променя поведението си и стратегията, за да достигне до целите си. За съжаление в p2p сектора много рядко има такива оригинатори, които открито и честно споделят целите и очакванията си. Презентациите и информацията, която публикуват под формата на презентации звучат добре на повърхността, но рядко се влиза в детайли. Някой стартиращи небанкови финансови дружества използват тези платформи, за да си осигурят финансиране и ликвидност, за да се развиват. Това по себе си не е добро или лошо, но е риск, който трябва да отчитате, че компанията работи на загуба – заради ниски обеми отпуснати кредити, но от друга страна липсва история и track record за финансово представяне. Дали искате да купите части от кредити на тази кампания, само защото е пуснала cash-back кампания или предлага 1-2% по-високи лихви – вие решавата. Винаги бъдете критични и не приемайте нищо като чиста монета at face value.

При оценката, която правите на определени оригинатори можете да гледате отчетите им, но и да търсите други източници на информация, които да ви ориентират как се развива компанията.

7. Системен риск – риска фалита или проблемите на един кредитор да повлекат и други играчи от сектора. В p2p този риск не е толкова ясно изразен заради липсата на взаимовръзки между отделните оригинатори и платформи. Има и изключения обаче. При Бондора и Iuvo например основният оригинатор е и собственик на платформата. Какво би се случило ако Easy Credit изпитват затруднения и дали биха се пренесли към Iuvo – вероятно да. В Бондора е аналогично, като там дори единствения оригинатор стои зад платформата – Бондора отпуска кредитите, управлява ги и споделя част от печалбата си с инвеститорите за най-масовия си продукт Go&Grow.

8. Морален риск – personal favorite за мен, тъй като може да се прояви при кредитора. Проблема обаче остава в инвеститора в случая на p2p платформите. Класическата дефиниция гласи, че това е риск при който “един човек взима решение колко риск да поеме, знаейки, че някой друг ще поеме щетите”. Затова прозрачността на всеки оригинатор да публикува информация за мениджърите, тяхното минало, опит, експертиза, както и инфромация за действителните собственици на оригинатора е важна за инвеститорите, тъй като тези компании не са публични. Ако такава информация липсва или е оскъдна, то помислете добре преди да инвестирате в подобна компания.

По кои параметри Mintos, Iuvo или други платформи правят due-dilligence и on-going monitoring на оригинаторите все още на мен поне не ми е ясно, а и не съм виждал резултати от подобни анализа. Мога само да гадая защо резултатите не се публикуват. В най-добрия вариант има downgrade или ограничаване на оригинатор до платформата, какъвто е случаят с Aforti в Mintos, но каква е причината и обстоятелствата довели до това незнам. В тези случаи обаче risk mitigation се взимат post factum, а не предварително.

Ако материала е породил повече въпроси, отколкото отговори - Пишете ми във Фейсбук или 0882 882 559 - Георги Янакиев. 


0882 882 559
Добрич, площад Свобода №1, вх.Б, ет.3