Стабилна ли е наистина банковата система в България? Един различен прочит как използването на счетоводни трикове може да “тунингова” отчетите на банките?
Колко често ви се случвало след фалита на КТБ да четете, слушате и гледате изказвания, които Ви убеждават, че банковата система в България е стабилна? В потвърждение на стабилността през 2016г.имаше и публикации в стил хайку за т.нар.преглед на качеството на активите в банковата система, което трябваше допълнително да усили чувството за сигурност в цялата банкова система. Наша цел в счетоводна къща Гери Консулт е да държим клиентите си информирани и тази статия е в този дух.
Целта на тази публикация не е да ви убеди в противното, а само да предостави задълбочен прочит на ставащото под повърхността в цялата банкова система. Стабилността, в която постоянно ни убеждават е като статистическите данни, с които ни убеждват, че средностатистическия българия яде свинско със зеле. Проблема с тази статистика е, че половината ядат свинско, а другата половина само зеле!
Преди да се впуснем в разглеждане на само малка част от счетоводните “салами”, които се представят на широката общественост искам да направя уточнението, че всяка прилика с реални субекти и институции е случайна и е плод на въображението на автора.
Като за начало ще разгледаме дейността на Банка Трансперънси */прозрачност от английски/. Голяма част от корпоративния кредитен портфейл на Банка Трансперънси се състои от отпуснати на офшорни дружества кредити за фалирали предприятия. Тези кредитополучатели по една случайност са ергономично регистрирани на един и същ адрес в островна държава, с едно представляващо лице. Освен това, когато има индикации, че отпуснатите кредити не се обслужват редовно Банка Трансперънси не заделя нужните резерви за възможните бъдещи загуби, които неминуемо ще претърпи. Това са твърдения, които се потвърждават и от одит изтекъл в медиите през 2015г.от джедаите работещи в БНБ, като там изчерпателно са описани и големите кредитополучатели. Обезпеченията по тези кредити са абстрактни и неработещи в най-добрия случай активи, а често и генериращи с години загуби, които Трансперънси продължава щедро да кредитира.
Следващата финансова институция, която заслужава внимание е Банка Антинари** /разследвана от Корадо Катани в сериала Октопод/. Собствениците на Банка Антинари упорито търсят купувач на банката през последните няколко години, в опит да получат дори и нещо за и без това зейналата капиталова дупка и изгубени позиции последните 8 години. Мениджмънта на Банка Антинари обмисля как може успешно да издържи проверките от централната банка за качеството на активите след като основната част от тях са “изгнили”. В последният момент стажант от финансово-счетоводния отдел им споделя за уникална възможност. Да продадат наужким 1 млрд.лв.от кредитния си портфейл в чуждестранно дружество на един остров преди да бъдат проверени и по този начин да покажат добре представящ се портфейл от фирми и физически лица, за да не се налага да търсят капитал, който и без това не може да бъде осигурен. Финансовата еквилибристика се оказва успешна и проверяващите си затварят очите, като отчитат задоволително представяне на банката. В началото на 2017г.този портфейл е обратно изкупен от Антинари и банката си връща червивите ябълки без да стои пред угрозата от допълнителни проблеми.
Най-елегантна е разбира се счетоводните салами прилагани от Банка Сиртаки. В годините преди 2008г.банка Сиртаки раздава щедро кредити на фирми пренебрегвайки смело целесъобразното използвани на тези заемни средства от кредитополучателите. “Всичко в името на ръстта” скандира смело мениджмънта. Проблема се появява, когато стартира икономическата криза в страната и се оказва с годините, че обезпеченията, които банката смело е ползвала за обезпечаване на 10 годишни кредитни линии са със стойности в пъти по-ниски от вземанията, които банката има по тези кредити. Когато кредитите престанат да се обслужват, то Банка Сиртаки при продажба на съответните обезпечения, трябва да отчете загуби, които да изтрият собствения капитал на банката, което означава банката да изпадне в неплатежоспособност. Стажанта, който е работил в банка Антинари вече е старши експерт в Банка Сиртаки и предлага още по-смела схема. Създава се “независимо” дружество, регистрирано помните по ергономични причини на остров. Та това дружество започва да изкупува на публични търгове ипотекирани по “лошите” дългове имоти на стойност, която позволява на банката да не отчете отрицателен резултат. По този начин в това дружество се трупат лоши имоти, които не носят доходи, точно обратното – генерират загуби, които само за 2 години достигат 200млн.лв., което представлява 40% от капитала на Банка Сиртаки. Единственото озадачаващо обстоятелство е, че новосъздаденото дружество се кредитира от Банка Сиртаки след като е показало постоянство в недолновидните решения.
Не можем на последно място да подминем с лека ръка и постиженията в Банка Цапцараки, която устойчиво през годините работи в немалка част със средства на държавни институции. Банка Цапцараки подобно на Трансперънси има практика да отпуска кредити за закупуване на спорни или направо неработещи активи без на пръв поглед да е ясно как многомилионните заеми биха се изплащали. Както беше казал един гуверньор на централна банка – “Майната им на парите ве, важното е да сме здрави?”. Тази дейност в Цапцараки е устойчив модел на работа през годините без изключения. Мениджмънта на Цапцараки Банк проявява далновидност и ползва офшорни дружества в Азия, за да изкупи нисколиквидни обезпечения, които трудно биха покрили вземанията на банката, за изчисти баланса си и по този начин да представи розова картинка на всевъзможни проверяващи органи.
За голямо съжаление на вложители, които не са информирани тези схеми продължават да функционират и по този начин на обществото да се представя информация, която е далеч от действителното състояние на банковата система. Т.нар.лоши кредити в банковата система в България са близо 13%, при средно за ЕС – 5%. Освен това да се върнем към “свинското със зеле” – замислете се как след като има банки с лоши кредити 2-3%, то “Кой яде зелето?”.
Реалността в банковата система в България е прозаична! Както и във футбола има две групи банки. В “А” група играят банките със западно-европейска собственост, които спазват високи стандарти на банките майки и показват устойчиво представяне и ползват утвърдени практики за управление на бизнеса. В “Б” група са банките, които играят на ръба и постоянно ползват неясни и непрозрачни практики, за да разкрасят и без това лошото си представяне. През последните седмици европейските страни открито отказаха да влезем в чакалнята на еврозоната, ако преди това не се присъединим към банковия съюз. Това означава ЕЦБ да регулира банките в България, а не БНБ. Подобно действия сериозно ще застраши няколко от тези банки, тъй като ЕЦБ вероятно подозира какво се крие в техните отчети.
И да не забравя за всички, които са прочели текста и са готови с лека ръка да го отхвърлят като зеленчукова обелка – фонда за гарантиране на депозитите не само, че е празен, но и дължи пари на държавата. Перспективата да се напълни може да стане реалност едва след 15 години. Проучете внимателно преди да изберете вашата обслужваща банка, за да не се окажете в ситуацията на героят, който казва “Три пъти го режа и все късо излиза”.
Както разбирате освен стандартните счетоводни услуги, имаме опит и практика и в много други разнообразни области. Опит, с който можем да Ви бъдем полезни. Потърсете ни на [email protected], 0888 87 02 77, https://www.facebook.com/GeriConsult/. Очакваме Ви!
