Как може ЕТ /земеделски производител/ законно да изплаща рента на ФЛ собственик на ЕТ?
В практиката масово битува мнението, че поради факта, че физическото лице /ФЛ/ и едноличния търговец/ЕТ/ са едно и също лице по смисъла на закона, то когато ЕТ упражнява дейноста като земеделски производител /ЗП/, то няма законно основание за изплащане на рента на ФЛ, с която рента да се намали данъчната основа на ЕТ-то.
Нашето мнение в счетоводна къща Гери Консулт е, че това напълно законно и основателно и по-долу излагаме аргументите, с които подкрепяме нашето мнение, с което се стремим да предлагаме професионално счетоводно обслужване.
В съдебната теория и практика се приема, че с регистрацията на едноличния търговец не възниква субект/лице/, различно от физическото лице, а се разширява неговата правосубектност.
Спорът в случая не е относно това обстоятелство, а относно обстоятелството: налице ли е идентичност между имуществото на физическото лице и това на едноличния търговец. В данъчното законодателство, касаещо облагането на доходите на физическите лица е даден еднозначен отговор на този въпрос и той е, че такава идентичност не е налице.
Ние считаме, че следва да се приеме, че включването на имуществото, придобито от физическото лице, в имуществото на едноличния търговец е правна възможност, но не и задължение. Физическото лице може да избере на какъв принцип да се уредят отношенията между него в това му качество и в качеството му на ЕТ, предвид използването на активи, собственост на физическото лице от ЕТ. Тази възможност е уредена в чл.27 от ЗДДФЛ, която регламентация определя недвусмислено, че договор между физическото лице и едноличния търговец, на който той е собственик по см.на ЗДДФЛ не само е възможен, но е и задължителен, за да се приеме, че имуществото е преминало в това на ЕТ. Това означава, че ако земеделските земи собственост на ФЛ не са включени в патримонуима от активи на ЕТ, то е налице възможност такива сделки да служат за намаляване на облагаемата основа спазвайки следните принципи:
1. Изплащане на рентата с разходо-оправдателни документи – касови ордери за изплатена рента в брой/ платежно нареждане за изплатена по банков път рента.
2. Лесно доказуем пазарен размер на арендното плащане, съпоставимо с други договори, които договори дружеството е сключило.
Остава отворен въпроса за много специалисти може ли физическото лице да си самоотдаде под наем вещи и да осчетоводи като разход платеният сам на себе си наем. Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. /чл.8, ал.1 от ЗЗД/. За да е налице договор следва да са налични поне две страни на правоотношението. Няма спор в доктрината и в съдебната практика, че физическото лице и едноличният търговец са самостоятелни правни субекти. Съгласно чл. 56 ТЗ всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може да се регистрира като едноличен търговец. Едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл.60, ал.1 от ТЗ фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му. Като самостоятелен правен субект на търговското право едноличният търговец е неразривно свързан с предприятието си, което е съвкупност от права, задължения и фактически отношения /чл. 15, ал. 1 от ТЗ/.
Тези обстоятелства неминуемо оборват тълкувания от НАП, че подобна практика е недопустима и е правно основателно рентите да се осчетоводяват като разход за намаляване на облагаемият резултат.
Както разбирате освен стандартните счетоводни услуги, имаме опит и практика и в много други разнообразни области. Опит, с който можем да Ви бъдем полезни. Потърсете ни на [email protected], 0888 87 02 77, https://www.facebook.com/GeriConsult/. Очакваме Ви!
